12-годишният ми син беше убит, пресичайки пътя — но има начин Ню Йорк да спре това да се случи

Животът на Ейми Коен като родител претърпя отблъскващ поврат през 2013 година, когато 12-годишният й наследник Сами беше смъртоносно блъснат от ван, до момента в който пресичаше улица покрай дома им в Парк Слоуп. През годините по-късно тя насочи безкрайната си тъга към активизъм, стартирайки група за сигурност на пешеходците през 2014 година, с цел да защищити другите нюйоркчани. Миналата седмица 58-годишният Коен поведе близо 100 други деятели на протест в Олбъни, с цел да изискат дейности по препоръчаните законопроекти за сигурност на придвижването, в това число законодателство, известно като „ Закона на Сами “ в чест на нейния починал наследник.

Тук тя споделя историята си с Джошуа Рет Милър:

Сутринта във вторник, 8 октомври 2013 година, целунах Сами и тогавашната му 15-годишна сестра Тамар за сбогом, преди да тръгнат към учебно заведение, а аз и брачният партньор ми отидохме на работа в Манхатън. Това беше последният път, когато видях скъпоценния си наследник жив.

Той и сестра му бяха неразделни. По типичен нюйоркски метод те споделяха една стая прекомерно дълго, тъй като ние имаме апартамент с две спални и те не желаеха да се местят. Толкова обичаха да прекарват времето си дружно, че когато разделихме стаята на две, бяха съвсем тъжни. По-късно откриха, че могат да приказват през отдушник покрай леглата си сред двете стаи и пишат цяла нощ.

Само преди няколко дни Сами и аз имахме дребен спор.

Той беше в действителност стимулиран, в действителност интелигентен и постоянно е желал да отиде в добра гимназия. Той се разгневи оня уикенд, когато го принудих да се причисли към мен, до момента в който бях на посетители на остарял другар в Ню Джърси. Исках да имам фамилен ден, само че той искаше да си остане у дома и да учи за теста за банкет в профилирана гимназия. Беше ми сърдит и таеше завист към 24 часа.

Рядко сме се карали, само че поглеждайки обратно, съвсем се веселя, че го направихме. Бяхме се подобрили тази заран с огромна прегръдка. Просто обичах да получавам прегръдките му и доста ми липсват.

След работа отидох на отворената къща на Тамар в нейното учебно заведение в Горен Уест Сайд. Известно време не гледах телефона си, а по-късно погледнах надолу и видях, че имам над 20 известия – от полицията, от брачна половинка ми Гари, от остарял началник, чийто номер се оказа в телефона на Сами. Когато най-сетне стигнах до Гари, той ми сподели да стигна до методистката болница в Бруклин допустимо най-бързо, че Сами „ е бил ударен “.

Най-разтърсващите облици препускаха в мозъка ми, до момента в който се качвах в такси. Беше пиков час и лиши прекалено много време, с цел да стигнем някъде. Трескаво звънях на всички от таксито - нашия педиатър и сестра ми, която е доктор.

Сами беше мъдро, разбиращо се от улицата и деликатно дете. Той отиде при M.S. 51 в Парк Слоуп, който е единствено на няколко пресечки от вкъщи ни. Онзи следобяд той се прибра у дома, взе лека закуска, поучи малко и отиде да се срещне с другар от другата страна на улицата преди футболната подготовка в Prospect Park.

Докато чакаше, ритайки топката, с цел да загрее, тя отиде на улицата. Сами спря първо, без да навлиза в двулентовия, еднопосочен път – Prospect Park West. Тогава колата в лявата лента спря и даде знак на Сами да пресече. Докато го правеше, ван мина около тази кола в дясната лента, движейки се с минимум 30 благи в час в многолюден жилищен регион, с цел да направи светлина.

Докато стигнах до болничното заведение, Сами към този момент беше в интервенция. Следващият път, когато го видях, беше мъртъв. Той се задържа пет часа, до момента в който лекарите се опитваха да го спасят, само че в последна сметка тялото му просто не устоя да бъде прегазено от многотонен автомобил.

Бях прекомерно унищожен, с цел да възнамерявам погребението на Сами; Наистина не можех да направя нищо. Сестра ми и шурей ми проведоха церемонията в синагогата в Парк Слоуп, където имаше единствено за правостоящи, като се появиха към 1000 души.

Спомням си, че получихме позвъняване предходната вечер, че чакат прекалено много хора, тъй че трябваше да бъде преместено на друго място наоколо. Дори не мислех, че ще приказвам, само че тази заран се разсъниха и записах някои мисли за Сами, в това число по какъв начин се шегувахме, че той и Тамар са толкоз близки, че той в никакъв случай не е трябвало да приказва, когато е бил дребен, тъй като тя постоянно е знаел какво желае.

Не можете да разберете дълбочината на болката и въздействието, което неговата гибел има върху всеки член на нашето семейство. Наистина е опустошително

Не са повдигнати обвинявания против водача, блъснал Сами, 24-годишен строителен служащ на име Луис Куизпи-Такури. Той даже нямаше лиценз да кара в Ню Йорк. Съдия от Отдела за моторни транспортни средства по-късно суспендира правата му за шофиране за шест месеца заради неспазване на предпазливостта и небезопасно прекосяване отдясно.

Никога не съм се замислял дали той заслужава да бъде осъден по-сурово. Кризата със смъртните случаи на пешеходци в града няма да се промени, като се глобяват един по един водач. Той явно караше неразумно, само че съм сигурен, че Луис също се бори. Не съм сигурен, че бих могъл да пребивавам със себе си, в случай че убия някого.

Насочих силата си да направя града по-малко рисков за другите поданици, изключително за децата. Месеци след гибелта на Сами съучредих Семейства за безвредни улици в партньорство с основаната в Ню Йорк организация с нестопанска цел Transportation Alternatives, с цел да предотвратя още ненужни разрушения.

Умишлено не ги назоваваме злополуки, тъй като определените чиновници не са въвели решения за избавяне на животи и за преустановяване на рецесията по нашите пътища. Съединените щати се показват извънредно във връзка с сигурността на пешеходците и смъртните случаи при пътнотранспортни катастрофи спрямо всяка друга индустриализирана нация – ние сме на дъното на Запада и сме четири пъти по-опасни на глава от популацията от цяла Европа, Австралия и Япония и два пъти по-опасни от Канада. Не е наложително да е по този начин.

През последните четири години се пробвах да прокарам Закона на Сами. Това ще даде на Ню Йорк надзор върху рестриктивните мерки на скоростта, тъй че може да понижи прага до 20 mph в жилищните региони. Това е елементарна, безвредна мярка, която е въведена в други общини. Няма причина да отнеме толкоз време, с цел да премине.

Нищо няма да върне моя Сами. Ако към момента беше жив през днешния ден, той щеше да бъде умният, благ и ученолюбив млад мъж, какъвто се стремеше да стане, някой, който демонстрираше любознание към света, като в същото време го подобряваше по всевъзможен метод.

В негова памет върша всичко по силите си, с цел да направя града по-безопасен за другите деца – и да спестя на другите родители тази монументална болежка.

,